Страховете от усъвършестването на машините не са от вчера. Още през 1974 г. писателят Браян Сибли задава на прочутия фантаст Рей Бредбъри въпроса какво мисли за куклите-роботи в увеселителните паркове „Дисниленд“, след толкова много научнофантастични книги и филми, които плашат с опасността машините да надделеят над човечеството.
Бредбъри му отговаря с писмо, в което особено впечатлява послеписът:
П.П. Не устоях на изкушението да коментирам страховете ти от роботите на Дисни… Те не са хора, но са продължение на хората. Всяка машина, всеки робот е това, за което го използваме. Защо да не махнем всички устройства с камери и средствата за възпроизвеждане на всичко, което влиза в тези устройства – нещата, които наричаме прожекционни апарати в кината? Един прожекционен апарат е робот, повтарящ истината, която сме вкарали в него. Нехуманно ли е? Да. Прожектира ли човешка истина, за да ни направи повече хора? Да.
/…/ Не се страхувам от роботите. Страхувам се от хората, хората, хората. Искам да си останат човешки същества. Мога да им помогна да останат човеци чрез използването с мъдрост и любов на книги, филми, роботи и собствените ми ум, ръце и сърце.
Страх ме е от католици, убиващи протестанти и обратното.
Страх ме е от бели, убиващи черни и обратното.
Страх ме е от англичани, убиващи ирландци и обратното.
Страх ме е от млади, убиващи стари и обратното.
Страх ме е от комунисти, убиващи капиталисти и обратното.
Но… роботите? Боже, обичам ги. Бих ги използвал хуманно да науча всички на изброеното по-горе. Гласът ми ще говори от тях и ще бъде дяволски хубав глас.
Всичко най-добро,
Р.Б.
