Днес празнуват хората с имена на билки
Историята на празника започва няколко години преди новата ера когато е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден. Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Друга легенда разказва, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, едва ли не чародейна сила.
Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве.
Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце ,за да берат растенията, за да правят с тях вълшебни цярове. Въпреки легендарния и магичен характер на тези предания, много хора продължават да практикуват брането на сутринта на Еньовден. Известен е и ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си.
На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго поверие. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята.
Имената ,които празнуват днес: Божур, Божура, Бреза, Върба, Детелина, Детелин, Диляна, Дилян, Невена, Невен, Роза ,Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна ,Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Иван, Иванка,Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.
