На 8 март по целия свят се отбелязва Международният ден на жената – празник, посветен на солидарността, силата и постиженията на жените
Днес той се свързва с цветя и поздравления, но идеята му всъщност се корени в борбата за равни права, по-добри условия на труд и социална справедливост.
Идеята за празника възниква в началото на 20-и век, когато женските движения в Европа и Съединените щати настояват за политическо и икономическо равноправие. Един от ранните примери е протестът на работнички от текстилни фабрики в Ню Йорк през 1857 г., които отстояват своите искания за по-кратък работен ден и по-добри условия на труд.
През 1909 г. Американската социалистическа партия обявява 28 февруари за Национален ден на жената, а година по-късно на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген е взето решение празникът да стане международен.
През 1911 г. той се отбелязва за първи път в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, като в шествията участват повече от един милион души.
От 1914 г. празникът започва да се отбелязва на датата 8 март. Любопитното е, че идеята за женски протест срещу войната се появява още в древността.
Според античната легенда героинята Лизистрата в Древна Гърция организирала „сексуална стачка“, за да накара мъжете да сложат край на военните конфликти.
В по-новата история, по време на Френската революция, парижките жени излизат по улиците с лозунгите „Свобода, равенство, братство“.
През 1977 г. Общото събрание на Организация на обединените нации официално обявява 8 март за Международен ден за правата на жените и за мир.
