Отделните части на растенията трябва да се събират в този период от тяхното развитие, когато в тях са натрупани най-големи количества активно действащи вещества. Този период се определя на базата на няколкогодишни проучвания.
Времената, които често се дават в различни помагала по билкосъбиране, са само ориентировъчни и са в зависимост от района на събиране и времето, и обикновено дават известни отклонения. Събирането трябва да се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на утринната роса. Събирането на влажни растения предполага повече грижи за тяхното сушене и риск от мухлясване и разваляне.
От голямо значение е периодът, през който се извършва брането. Така например надземните растителни органи (листа, цветове, стръкове) се берат в период на цъфтеж на растението. Подземните органи (корените, коренищата, грудките и луковиците) — през пролетта преди започване на вегетацията или през есента, когато тя е към своя край. За някои растителни видове има значение дори през коя част на деня се извършва събирането.
Например за растението напръстник е намерено, че най-подходящи часове са следобедните, когато то е най-богато на сърдечно действащи гликозиди. При ръчното бране тревите, листата и цветовете се поставят в по-плитки кошници, като не трябва да се притискат и бързо се пренасят за сушене.
Събирането на диворастящи растителни видове трябва да се извършва разумно, като не се унищожава цялото находище, особено когато се събират подземни части. При събирането на билките се употребява прост, но удобен за работа инвентар: ножове, градинарски ножици, лопати, търнокопи, специални гребени за събиране на лайка и др.
Източник: България Он Еър
