„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“.
Това е най-известният цитат на Апостола на свободата Васил Левски.
На 19 февруари България се прекланя пред подвига и саможертвата на Васил Левски.
Заради народното си дело Васил Левски получава прозвището Апостола на свободата и става вечният критерий за родолюбие, сила и самоотверженост на поколения българи от Освобождението до днес.
Да си припомним малка част от битието на Дякона:
Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 година в Карлово. През 1845 година започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща и грижите за младия Васил поема вуйчо му Василий Караиванов. В периода 1852-1854 година той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на старозагорското класно училище. Поради отличния успех на момчето вуйчото обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857 година младежът учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий. През 1858 година е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
Източник: https://bulgarianhistory.org/vasil-levski-apostola-na-svobodata/
