В българската културна традиция каква ще бъде годината се вещае по определени дни ,тези дни са именно Горещниците
В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли, св. мъченица Юлия – 16 юли, и св. великомъченица Марина – 17 юли, наречени Горещници.
През 2026 г. обаче традицията няма да намери потвърждение във времето. Вместо екстремни жеги, за периода около Горещниците се очакват температури, близки до обичайните за сезона.
Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България.Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария.
Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече хляб – за опазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището.На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.
По тези три дни се гадае и какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици.
