Тринадесетото издание на Фолклорния танцов фестивал „Хоро при извора“ – Велинград 2026 започва и за поредна година събира любители на българския фолклор от всички краища на страната
Близо 800 участници от 30 танцови клуба, школи и фолклорни формации превърнаха Велинград в сцена на българския фолклор. На фестивала се срещнаха танцьори от София, Варна, Враца, Пловдив, Бургас, Сливен, Хасково, Свиленград, Троян, Раднево, Казанлък, Монтана, Перник, Трън, Ракитово, Симитли, Асеновград, както и от Горно Черковище, Големо Бучино, Крупник, Бели мел, Гара Елин Пелин, Горски извор, Въгларово, Тополово, Мулдава, Долнослав и, разбира се, Велинград.
Официално приветствие към участниците и гостите отправи Маряна Зинкова, началник на отдел „Хуманитарни и социални дейности“ при Община Велинград, която пожела фестивалът да продължава да пази и предава богатството на българските традиции.
Начало на фестивала даде Бойка Радивоева-Гончева – ръководител на ТК „Росица“, хореограф и основен организатор на събитието. Благодарение на нейния огромен труд, отдаденост и енергия, „Хоро при извора“ отново се превърна в истински празник на българския дух, приятелството и любовта към народните танци.
Тазгодишното издание беше и повод да бъде отдадена почит към Росица Стоицова – създател на фестивала и на Танцов клуб „Росица“. Преди тринадесет години тя поставя началото на една прекрасна традиция, която и днес продължава да събира стотици танцьори и хиляди почитатели на българския фолклор. Нейната идея живее във всяко извито хоро и във всяка среща, която фестивалът прави възможна.
По традиция организаторите и гостите на фестивала засадиха дръвче в зелените площи пред сградата на Община Велинград – символичен жест, който през годините се превърна в знак на приемственост, приятелство и стремеж фестивалът да продължава да расте и да оставя след себе си не само красиви спомени, но и жива следа.
Площад „Николай Гяуров“ се изпълни с багри, ритъм и настроение, а Велинград още веднъж доказа, че е място, където традицията не просто се пази, а се преживява – с отворени сърца, хванати ръце и обща любов към българското хоро.
