Празникът Еньовден се отбелязва винаги на 24 юни, когато църквата почита рождението на Св. Йоан Кръстител.
Фолклорната традиция е свързана с деня на лятното слънцестоене, когато слънцето „трепти“ и „играе“ на изгрев и се отправя към зимата.
Християнизираната народна представа е за Свети Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата, кърпи си кожуха или отива за сняг.
Според вярванията, в полунощ срещу Еньовден „небето се отваря“; звездите „слизат на земята“, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила… Явяват се свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви.
Момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината, нестинарите в Странджа играят върху огън, на други места се палят обредни огньове – проекция на небесния огън – Слънцето.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените – баячки, магьосници, природолечителки, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име. Отначало се складират и изсушават, а на Свети Врач се разпределят, според предназначението им.
На Еньовден имен ден празнуват Еньо, Енчо, Яна, Янка, Янко, Янчо.
Източник: БНР
