Рейтинговата система ни помага да разберем доколко висшите училища успяват да подготвят кадри в съответствие с изискванията на пазара на труда. Системата на висшите училища получи международно признание.
Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по време на представянето на резултатите от осмото й издание, предаде БГНЕС.
Според Георги Стойчев, който е представител на консорциума изпълнител по проект „Поддържане и усъвършенстване на разработената рейтингова система на висшите училища“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, броят на студентите намалява, но за сметка на това реализацията на завършилите се подобрява, а научната дейност на българските висши училища се увеличава.
„Броят на студентите в българските висши училища за последните 5 години намалява с 15%. Това намаление обаче не е еднакво навсякъде. Има 13 професионални направления, в които намаляването на броя на студентите е с повече от 30%. Сред тях попадат двете най-масови направления „Икономика” и „Администрация и управление“, каза Стойчев. Той посочи, че от 60 000 броят на студентите в специалност „Икономика” е паднал на под 42 000 за 2 години.
„В същото време има професионални направления, въпреки общият спад на броя на студентите в страната, той не само че не намалява, а се увеличава и то драматично. В направление „Медицина” нарастването е от 6000 на 11 000 за 5 г., което е увеличение с над 80%. В резултат на този процес „Медицина” е четвъртото най-масово направление в България”, посочи Стойчев.
С около 45% нараства броят на студентите по стоматология, с 37% броя на студентите по здравни грижи, нараства броят им и в други направления като „Информатика и компютърни науки”, добави още той. Според него това е индикатор, че системата има нужда от преструктуриране.
„Всички индикатори, които следим за връзка и които измерват реализацията на завършилите се подобряват. Те се подобряват за поредна година. Това е една трайна тенденция, която продължава без прекъсване през последните повече от 6 години. Безработицата сред младите висшисти, завършили през последните 5 години през 2018 г. е 2,4%. Това е съществено намаление. През 2013 г. тя е била над 4%. В момента безработицата в нито едно професионално направление в България не надвишава 4%”, обясни Стойчев и добави, че най-високи доходи имат завършилите „Информационни и компютърни науки”, „Математика”, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, „Военно дело”, „Металургия”, „Комуникационна и компютърна техника”, „Медицина” и др. Той обясни още, че се увеличава и приносът на завършилите към осигурителната система.
„Ако преди 5 години под 75% от младите висшисти са имали принос, то през 2018 г. този процент нараства на близо 80%. Нарастват и доходите на завършилите. Нарастването е от 867 лв. среден осигурителен доход на завършилите през 2013 г. на над 1150 лв. през тази година“, коментира още той и добави, че през тези 5 години се наблюдава още една положителна тенденция – увеличава се продукцията както като качество, така и като въздействие. Също така в повечето висши училища има подобряване на цитируемост, както и броя на научните публикации в последните 5 години.
Стойчев подчерта още, че за поредна година Софийският университет „Св. Климент Охридски” е на първо място в 17 професионални направления, следван от Техническия университет със 6 и Медицинския университет в София и Американския в Благоевград с 4.
Министър Вълчев подчерта, че ведомството провежда политика за намаляване на разликите във финансирането на професионални направления като за целта са направени промени в основните подзаконови нормативни актове във системата на висшето образование.
Красимир Вълчев заяви още, че въпреки намалелият брой на студентите в направленията „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Туризъм” финансирането се запазва и в дългосрочен план там ще се обучават по-малко студенти срещу по-добро финансиране. Според него останалите висши училища, които предлагат обучение по икономика, ще го правят платено.
