С панихида в църквата „Свети Седмочисленици” в София и поднасяне на венци и цветя пред паметника на Никола Петков в градинката пред храма, граждани, общественици и политици ще отбележат 70 години от смъртта на лидера на обединената опозиция в 6-то Велико Народно събрание (1946-1949).
Събитието ще се състои на 23 септември от 17.30 часа, съобщават от пресцентъра на партия „Обединени земеделци”.
Никола Петков произхожда от знаменит род. Баща му – Димитър Петков–Чолака е опълченец, кмет на София и премиер. Майка му – Екатерина Ризова е сестра на големия български дипломат от Македония Димитър Ризов. Брат му Петко Д. Петков е български офицер, народен представител, възправил се срещу кървавата политика на Александър Цанков и застрелян от агенти на режима.
Никола Петков завършва Сорбоната с отличие и работи за българското посолство в Париж. След преврата на 9-ти юни 1923 г. остава във Франция като политически емигрант. През 1929 г. се завръща в България, а след преврата от 19-ти май 1934 г. работи неуморно за възстановяването на Търновската конституция. През 1938 г. е избран за народен представител, но изборът му е касиран от режима на цар Борис III. През 1941 г. се обявява против всякакво сътрудничество с Хитлер, заради което е въдворен в концлагера „Гонда вода“. След съветската окупация на България през септември 1944 г. Никола Петков се включва в правителството, но скоро разбира, че не може да промени, или дори да смекчи престъпния му характер, преминава в опозиция.
Въпреки масовия терор, на изборите от 27 октомври 1946 г. водената от него Обединена опозиция спечелва 99 депутатски мандата.
На 5 юни 1947 г. Никола Петков е арестуван в самия парламент, а БЗНС, на който е лидер, е разтурен. Петков е обвинен, че е организатор на военна конспирация, която цели въоръжен преврат.
Никола Петков е подложен на следствие от Държавна сигурност, а в началото на август 1947 г. срещу него започва скалъпен политически процес, режисиран по подобие на сталиновите в СССР. Обвинен е в шпионаж и организиране на преврат. Очаквано е признат за виновен и осъден на смърт чрез обесване. И до днес не се знае къде е гробът му.
Източник: БЗНС
