Днес, на 1 ноември, отбелязваме Деня на народните будители – празник, дошъл от сърцата на българите в знак на благодарност и уважение към хората на духа, на перото, на книгата, към просветителите и борците за национално освобождение.
Вероятно други народи нямат подобен като този ден, в който се прекланяме пред народното будителство и всички му представители в историята на България.
За наша радост и гордост списъкът на будителите е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
Сред тях са и създателите на Българското книжовно дружество, възникнало в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 г. през 1911 то вече се нарича Българска академия на науките.
Към този списък може би всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да пише, да знае историята си, да култивира в себе си ценностите, които изграждат обществата и личностите. Хората, които са го „събудили” и са отворили ума и сетивата му с писано и изречено слово.
През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички „заслужили българи“, както са се изразявали тогава.
