Празникът е наричан още Благовец, Благоец.
В календара на Християнската църква празникът е утвърден през VII в. Счита се, че тъкмо на този ден, 9 месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явил архангел Гавраил. Той й съобщил, че ще стане майка на сина на Бога.
Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника – Благовещение. В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
Този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“; „плашат“ овошките, които не дават плод; бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.
Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието, на този ден излизат самодивите и самовилите.
Събуждат се и излизат от дупките змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания прогонват влечугите. В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.
Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел, Бонка.
