Православната църква днес почита един малко познат български светец ,но изключително важен и свързан с историята на България
Свети княз Йоан-Владимир или както го наричат в Албания ,Йован-Владимир, се смята и до днес ,че мощите му са чудотворни и нетленни.
Светият княз живял по времето на цар Самуил и управлявал областите Далмация и Зета. Тези областти в съвременната история са част от Хърватия ,а Зета е вече част от Черна гора. По времето на Княз Йоан-Владимир в периоди на българското Средновековие тези части са попадали под върховенството на българските владетели. Историческите извори го описват като добродетелен и миролюбив владетел, който не обичал войните. След битка с войските на Самуил бил пленен, но вместо смърт получил милост – царят го оженил за дъщеря си Теодора-Косара и го върнал обратно в земите му.
След смъртта на Самуил и кървавите борби за престола, новият владетел Иван-Владислав решил да премахне княза. Йоан-Владимир бил поканен уж за мирни преговори, но попаднал в смъртоносен капан. Според житието му, когато палачът не успял да го обезглави от първия път, светецът спокойно му подал своя меч и сам приел мъченическата си смърт.
Легендата разказва, че след отсичането на главата князът станал и сам стигнал до близкия храм, където издъхнал. Съпругата му Теодора-Косара пренесла тленните му останки и ги погребала с почести, а самата тя останала до края на живота си в молитви и пост.Години по-късно мощите на Свети княз Йоан-Владимир започнали да мироточат, а вярващи разказвали за множество чудеса и изцеления от тежки болести. И днес те се пазят в манастира „Свети Йоан-Владимир“ в Елбасан.
На този ден имен ден празнуват- Владимир, Владимира, Владо, Владко, Влади, Владина, Владилен, Владилена, Мира и Миро.
