Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господ входът на царството небесно – раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.
На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, за да запалят свещ, гробовете се преливат с вино, в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: “Бог да прости”.
Задушницата се нарича в България “черешова”, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
