Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда проекта на правителствено постановление за повишение на това възнаграждение от 1 януари на 1077 лева вместо сегашните 933 лева
Според Кодекса на труда размерът на минималната заплата е 50 процента от средната брутна за страната за период от 12 месеца. Бизнесът е против с аргумента, че размерът на заплатата не е адекватно изчислен.
„Защото се награждават всъщност най-лошо работещите, с най-ниска квалификация, с най-лоши трудови навици, се награждават за сметка на тези със средна квалификация, в някои икономически дейности и в някои области и с висока квалификация. И затова – връщам се оттам, където започнахме, ние предлагаме да не се определя нов размер на минималната работна заплата, докато не се транспонира директивата, или алтернативно ако ще се определя, то тя да бъде брутна минимална в размер на 1031 лева„, каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров беше категоричен, че трябва да се спази Кодексът на труда.
„Законът е закон. Докато не е променен, е такъв. Без да съм юрист, все пак мисля, че всички знаем основните постулати и този спор за брутна-нетна може би ще го водим, докато сме живи. Няма да го решим по никакъв начин, докато някой не промени общите регулации“, коментира той.
Служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова коментира, че размерът на най-ниското възнаграждение за догодина е определен съгласно действащото законодателство.
Източник: БНР
