От този ден нататък зимата започва да си отива
Днес, 18 януари, празнуваме Атанасовден. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството.
Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът – покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният св. Атанас си „съблича кожуха“, за да дойде лятото, а летният св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Неслучайно е измислена поговорката: „Атанас гялди и яз гилди“.
Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
